Съзнание и паранормални явления
Любомир Николов
\
Lyubomir Nikolov
Copyright©2011 by Lyubomir Nikolov
Smashwords Edition
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава първа: Феноменология на паранормалните явления
Глава втора: Съзнанието и средата - интерпретация на паранормалните взаимодействия
Глава трета: "Поле на съзнание" и полеви механизми на мозъчно функциониране
Речник на използваните термини
ПРЕДИСЛОВИЕ
Новите открития в редица гранични науки възродиха интереса към функционирането на съзнанието и явленията, които могат най-общо да се дефинират като паранормални. Този интерес е от една страна протестна реакция на човека към заобикалящият го бездуховен, строго детерминиран външен свят и от друга - израз на дълбок интерес към неподозираните възможности на човешкия дух и потенциалните заложби, които всеки от нас притежава. За съжаление, този интерес бива задоволяван само на феноменологично равнище, на равнище на проява на явленията със своите обективни и субективни характеристики. Проявите на паранормалното се цитират като анекдотични факти, но ние все още сме далеч от разбирането на тяхната същност.
Религиозните доктрини интерпретират тези явления в съответствие със своята концептуална схема, схема съобразена с определена култура, време и конкретни потребности, така че, за съвременният човек - атеист, ако не по отношение на вярата, то по отношение на концептуализацията на света, тези интерпретации в рамките на конкретната вяра нямат общоприета стойност и не задоволяват възприетия дедуктивен подход към знанието. Съвременната наука, която пък доскоро категорично отхвърляше метафизичните измерения на битието се сблъска с тях по един парадоксален начин, изчерпвайки до край средствата на материалистическият детерминизъм. В тази проблемна ситуация един, може би добър изход, е да се анализират паранормалните явления в светлината на човешкото съзнание, чиито факт те се явяват, като следствие от един много по-всеобхватен, отколкото се смяташе до сега, енерго-информационен обмен между съзнанието и средата.
Посочените до тук съображения определят и проблематиката на настоящата книга, която е насочена към теоретичен анализ на някои нови концепции в биологията, невропсихологията и физиката, които имат пряко отношение към проблемите на съзнанието и по-точно към съществуването на полеви механизми на взаимодействие между съзнанието и околната среда. Разглежда се хипотезата за съществуването на полеви механизми на взаимодействие между съзнанието и околната среда. В рамките на тази хипотеза се правят опити теоретично да бъдат обяснени явленията на директно въздействие на съзнанието върху физични и биологични системи, въздействие, различно от добре познатите ни механизми на промяна на средата посредством целенасочената материална дейност на човека.
Привеждат се данни от биологични изследвания, които сочат наличието на биоинформационни полета съществуващи извън живите организми и изпълняващи важни информационно-организиращи функции, определящи при създаването, поддържането и усъвършенствуването на живите организми. Анализира се способността на съзнанието, самото то продукт на тези полета, да влияе полево върху тях, както и върху неживи системи. Особено внимание е отделено на данните сочещи наличието на вълнови механизми във функционирането на човешкия мозък и възможното наличие на рецептори за възприятие на полева информация от средата. Теоретичните концепции, допускащи съществуването на дистантен, полеви обмен на информация и енергия между съзнанието и средата, без прякото участие на сетивните органи, са подкрепени с богат фактологичен материал от парапсихологичните изследвания върху екстрасензорната перцепция и психокинезата (разбирана в най-широк аспект, като с този термин се обозначава всеки акт на дистантно въздействие на съзнанието върху физичната реалност); както и с документален материал върху феноменологията на тези явления.
Теоретичните разработки и цитирания богат фактологичен материал дават основание за анализ на обосновани теоретични модели засягащи, както прякото въздействие на човешкото съзнание върху физическата реалност, която го заобикаля, обозначавано като телекинеза, така и непосредствената включеност на човешкото съзнание в биоинформационния обмен осъществяващ се в природата, определян като екстрасензорна перцепция.
Необходимо е все пак още тук да отговорим на въпроса: защо взаимодействията, които анализираме трябва да бъдат дефинирани като взаимодействия между съзнанието и средата, а не като такива между мозъка и средата? Основание за това е факта, че те се подчиняват на законите на функциониране на съзнанието, а не на законите на функциониране на мозъка, като физико-биохимична система. Полетата на съзнателно въздействие имат способността да се насочват избирателно съм определени биологични или физични системи, отдалечени понякога на хиляди километри и да оказват предварително набелязани ефекти в тяхното развитие. Постигнатите ефекти на съзнателно въздействие показват също така и известна пространствено-времева независимост. Полетата, излъчени от физичната система на мозъка , за разлика от полетата на съзнание, се разпространяват радиално в пространството т.е. не могат да имат избирателно въздействие върху определен обект , като освен това са напълно подчиняеми на пространствено-времевата парадигма.
Подходът използуван в настоящата книга не е строго психологически, а е съобразен със сложността на поставения проблем и съчетава някои теоретични постановки в такива научни области като биология, невропсихология, квантова физика, информатика, парапсихология, чиято пресечена точка са проблемите на човешкото съзнание.
Предстои да бъдат уточнени много въпроси засягащи използуваната терминология, тъй като тя произлиза от различни теоретични модели, а и традиционното и използуване в англоезичната литература, все още не е възприето у нас. С оглед на това в края на книгата е приложен речник на използваните термини.
Теоретичната разработка на проблематиката на полевите механизми на енерго-информационния обмен между съзнанието и средата, към което е насочено изложението има своето практическо измерение, рефлектиращо във възможността да се намери обяснение на някои паранормални човешки способности. А това е крайно наложително.
В България "новата за естествознанието реалност" в лицето на екстрасензорния бум, който се наблюдава у нас през последните 5-6 години, не намира в научните среди необходимият отклик. На огромното количество статии в пресата, описващи феноменологията на това явление и често търсещи единствено сензацията, съответствуват малко на брой научни разработки. Все пак, изключение от това правило правят изследванията на Кубрат Томов, Йорданка Пенева, Стою Стоев, Вера Точева, Светослав Данев и др.
При цялата си сложност психобиофизическите структури и явленията на психобиофизическо взаимодействие, традиционно наричани паранормални явления - телепатия, проскопия, телеестезия, телекинеза, психодиагностика и др. - при научен подход към тях могат да окажат сериозна помощ при разработката на проблемите на материалните механизми на отражение на действителността, в опознаването на резервните възможности на човешкият организъм, в построяването на нови модели на функциониране и регулация на живите системи, в създаването на адекватни модели на функционирането на човешкото съзнание, включващи и полевите маханизми на взаимодействие със средата, основани на пространствено-времевите особености на нервно-психичната дейност на човека и психо-биофизичните взаимодествия.
Би могло да се каже, че количеството на фактическият материал, свидетелстващ за наличието на биоинформационни явления, както спонтанни, така и изследвани в лабораторни условия в днешно време е повече от достатъчен. Има всички основания да се предполага, че главно препятствие за признаването им като научни факти е липсата на конкретен модел на психична дейност, който би позволил да се впишат тези явления в системата на съвременното естествознание.
Научните усилия в настоящата книга са насочени в тази посока и очертаната в нея теоретична рамка създава добра изходна база за бъдещи експериментални изследвания върху полевите механизми на функциониране на съзнанието и свързаните с тях паранормални явления.
За всеки изследовател, добре запознат с фактите и теоретичните разработки в тази гранична сфера на познанието закономерно възниква въпроса: дали наблюдаваните явления са "паранормални" или "паранормални" са възгледите на академичната наука, касаещи този проблем.
Глава първа: Феноменология на паранормалните явления
1.1 Влияние на екстериоризираните полета на съзнание
"Когато пси-способностите преодоляват бариерите на времето и пространството, дори и когато това е леко и не се случва често, те разкриват фундаментални свойства на човешкото съзнание като цяло. Тази способност да се пресича със физическия свят чрез екстрасензорна перцепция и психокинеза е функция на цялостната личност, не абстрактно, изолирано, моментно състояние на съзнанието."
Дж. Райн
Съществуването на мозъчни вълни разпространяващи се извън мозъка на човека неминуемо ни води до въпроса: какви са границите на прякото влияние на съзнанието върху физичните и биологични системи. Многовековният размисъл върху тайнствената връзка между ума и материята е породил повечето от най-съзидателните разбирания за развиващото се човешко знание. Не само от теориите на класическата философия , но и от разсъжденията на множество мечтателно настроени учени-мислители става ясно, че всеки задълбочен опит за разбиране на физически свят неизбежно се сблъсква с ролята на ума или духа в природните процеси. В хода на това дълго търсене изследванията на аномалиите, свързани със съзнанието, които очевидно не се поддават на чисто механистичното разбиране за вселената, осигуряват няколко критични отправни точки. Франсис Бейкън, всепризнатият баща на научния метод, изпробвал приложението на своя нов строго научен метод за да разкрие "влиянието на въображението при хвърляне на зар" (Bell M., 1964); Волфганг Паули, в сътрудничество с Карл Юнг, изследвал "противоречивата тема за 'екстрасензорната перцепция ' ( Pauli W., 1961), за да повдигне важността на стария въпрос за това как психологичното състояние на субекта се съгласува с външните му проявления "; а Джон фон Нюман, в своите математически теории за измерването, подчертава, че наблюдателят, дори само чрез знанието си за физическата система и измерителните и инструменти, променя състоянието на тази система ( Heims J., 1980). Всеки от тези учени, заедно с безброй други, е разбирал, че подобни аномални явления предполагат, че всяка пълна картина на физическия свят трябва неминуемо да признава и включва и ролята на човешкото съзнание.
Доскоро емпиричните данни от добре контролирани лабораторни експерименти, директно насочени към взаимоотношението между съзнанието и физическите процеси, бяха твърде оскъдни и това правеше дискутирането по въпроса доста абстрактно. Без съмнение, огромни бази от данни от спонтанно възникнали аномалии, документирани фактически във всяка ера и всяка култура, свидетелствуваха за влиянието на човешката воля върху физическите явления , но съвременната наука беше склонна да ги отхвърли като анекдотични в най-добрия случай, или като самоизмама на разстроени умове в най-лошия , независимо от факта, че нейният дълбоко уважаем патриарх Исак Нютон е считал, че първичният механизъм на промените във вселената лежи в "тайнството, чрез което умът контролира материята" ( Kubrin D., 1981). Едва през последното столетие някои смели изследователи при строги лабораторни условия успяха да демонстрират физически явления , свързани със съзнанието, но дори и тези разкрития постигнаха слаб успех в опитите си да преодолеят съпротивата на научните среди към подобни "метафизични" въпроси.
Техническите трудности при изчерпателното изследване на взаимоотношението съзнание/материя при контролирани лабораторни условия са огромни и предполагат безупречно планирани и проведени експерименти. Интерпретацията на резултатите дори и от най-сложните подобни експерименти обаче не рядко се осуетява от преобладаващите неврофизични модели, които проявяват тенденция да приравняват характеристиките на съзнанието с по-лесно количествено измеримите процеси на мозъка на физическо ниво, подкрепяйки по този начин гледището, че първостепенният източник на познание е осезаемата материя . Въпреки това, като се фокусира по същина върху резултатите от взаимоотношението съзнание/материя , до голяма степен подобно на начина, по който съвременната физика извършва наблюдения върху поведението на събития на атомно ниво посредством следите, които оставят в добре изучени фонови полета, функционирането или процесите в съзнанието могат да бъдат разгледани преди структурата му като обекти за изучаване. За щастие, множеството последни технически постижения правят този вид изследвания по-лесно осъществими.
През последните няколко десетилетия , с развитието на съвременните технологии за обработка на информация и енергия от по- чувствителни компоненти и интерактивни системи, бяха повдигнати множество прагматични въпроси, които засягат една от формите на подобна връзка, а именно, ролята на съзнанието в човеко-машинните взаимоотношения. Възможната уязвимост на деликатно настроените електронно-изчислителни устройства и контролни системи от съзнателното или несъзнателно отношение на техните човешки оператори поражда химерата за състоятелната научна основа на законите на Мърфи. В същото време, същите тези технологии предлагат нови ефективни средства за по-проницателно и систематично изследване на вече споменатите неуловими взаимоотношения . Например, възможността на съвременната микроелектроника да работи на изключително прецизни сигнални нива и да извършва много бързо натрупване, обработка и извеждане на данни днес позволява експериментален достъп до области от информация , където тънкостите на взаимоотношението съзнание/материя могат да бъдат проучвани с далеч по-голяма прецизност и статистическа репродуктивност, отколкото са можели да си представят изследователите в миналото.
Оказва се, че фактите за взаимодействието човек-машина, са не само убедителни по отношение на съществуването на такова взаимодействие, но и разкриват удивително широк спектър на въздействие на полето на съзнание върху околната среда, други организми и собствения организъм. Възможността съзнанието пряко да влияе върху физични състояния извън собствената му нервна система бе дискутирана от теоретични физици, като например Хенри Маргенау, Юджиин Уингър и други специалисти в квантовата теория. След като издигна принципа за епистемологичната обратна връзка, т. е. за "участието на наблюдаващия в действието и резултатите от измерването", проф. Маргенау описа реални и потенциални начини, по които наблюдаващия физик може да въздействува на физичните системи, които иска да измери (Margenau, H., 1978). Както той отбелязва, всеки опит да проверим тази възможност емпирично, така че, да бъде тествана, представлява формулировка на това, което по дефиниция е парапсихологична хипотеза: че съзнанието може директно да контактува и въздействува върху външни физични състояния.
Конкретен пример за това, са експериментите за мисловно въздействие върху електронна рулетка или генератор на случайни числа.
Първите експерименти от този род са проведени от физика Хелмут Шмит и съобщени през 1970 г.(Schmidt, H., 1970).
Петнадесет изследвани лица (наблюдатели, които мисловно са въздействували върху генератор на случайни числа) са провели над 30 000 индивидуални опита. Шмит едновременно с това е провеждал и контролни опити с генератора. Докато контролните опити са дали разултати близки до очакваното вероятностно разпределение, то експерименталните опити са дали значително отклонение от тези стойности.
След публикацията на първите експерименти на Шмит, 54 експеримента от този тип са били съобщени от седем различни лаборатирии. От тези експерименти 35 са били успешни на 5% критерийно ниво и нито един не е показал значимо отклониние от очакваното резпределение при контролните тестове, т.е. без насочено въздействие. Така, опитите за мисловно въздействие върху генератор на случайни числа, показват едно значително ниво на повторяемост в резултатите.
Много от тези изследвания излизат извън простото повторение на ефекта на въздействие от страна на наблюдателя и проучват редица физични, психологични и физиологични променливи свързани с този ефект.
Дълго време психолозите не искаха да признаят решаващата роля на експериментатора при изследване на екстрасензорните явления. Различни експериментатори, използувайки един и същ метод, а понякога и работейки над един експеримент, достигаха различни резултати. Различията не могат да бъдат отнесени към различия в подготовката или провеждането на експерименталният протокол. Те по-скоро отразяват качеството на междуличностните взаимодействия между експериментаторите и изследваните лица. Експериментатори, които полагат усилия да помогнат на изследваните лица да се чувствуват спокойни и релаксирани в експерименталната обстановка, общо постигат по-добри резултати от тези, които се захващат направо с изследванията.
Илюстрация на това е един експеримент върху екстрасензорната перцепция, проведен в Ню Йоркския Държавен Университет (Стони Брук). На някои от експериментаторите било внушено, че от експерименталната процедура се очаква да даде силни положителни резултати, докато другите били "информирани", че процедурата е свързана с негативни резултати. Били са взети необходимите мерки, така че, подготовката, провеждането и оценяването на резултатите да се извършват по един и същи начин от всички експериментатори. Въпреки това, оказало се, че резултатите на изследваните лица в значителна степен отразяват различните очаквания на експериментаторите (Taddonio J. L., 1976).
Но проблемът, всъщност е по-дълбок: в парапсихологичните изследвания има фундаментална неопределеност. Ако, например, при изследванията с генератора на случайни числа, приемем хипотезата за директно влияние на наблюдателя, то няма сигурен начин да изолираме източника на ефекта само до този предполагаем субект. Експериментатора също е там като наблюдател и може да се приеме, че той е толкова заинтересован от резултатите на експеримента, колкото и изследваното лице. За жалост не можем да изолираме със сигурност тези ефекти, като дължащи се на определен индивид.
Все пак може да се помисли за един възможен изход от тази дилема. Ако приемем работната хипотеза, за съществуването на разума, като фундаментална форма на взаимодействие, заедно с гравитационната, електромагнитната и ядрената, тогава ще можем да възприемем умствените състояния като дифузно разпространени в и около мозъка. От тази гледна точка, ще бъде неприемливо да се опитваме да изолираме източника на мисловно влияние (този термин е по-точен в английското си звучене - "mind influence") до определен специфичен организъм или индивид. Каквото и доказателство за умствено въздействие да бъде открито и измерено, то ще произлиза от субстрата, в който участвуват експериментатора и изследваното лице.
Една от най-фундаменталните програми за изследване на връзката на човешкото съзнание с околната среда е разработена и се провежда от 1979 г. от учени от лабораторията по аномални явления към Принстънския Университет. В концепцията за връзка между съзнанието на човека и околната среда под съзнание се разбират всички психофизиологични и психични процеси и състояния - познание, интуиция, инстинктивни действия, емоции и т. н., а единица на обмен с всяка реалност е информацията. Програмата включва серия оригинални експерименти изпълнени на високо научно ниво. Изследванията се извършват с апаратура, която включва: оптически интерферометър на Фабри - Перо, термисторен мост, еластичен тензодатчик, генератор на случайни събития, механичен прибор за изучаване на телекенеза и т.н. Във всички експерименти изследваните лица е трябвало да се опитват да изменят данните получени от опитите така, че те да се отличават от нормалният дрейф, получаван без човешка намеса, или да променят вероятностното разпределение на събитията в сравнение със стандартното. Резултатите от експериментите, обработени с оригинални методики се оказали статистически значими. Вероятността от случайно "попадение" се равнява на 1.8х10 на степен 11. В опитите по предвиждане с генератори на случайни числа участвували 47 оператора и били проведени 290 експериментални серии с 2.5 млн. общ брой опити. Във всички опити били получени статистически достоверни резултати.
Проведената програма от изследвания потвърждава убедително както наличието на биоинформационно взаимодействие между съзнанието на човек и околната среда, така и реалността на съществуването на екстрасензорни способности в обикновени хора. Данните от тази мащабна изследователска програма доказват, че мозъкът е в състояние да излъчва и възприема сложни полета с информационен и енергетичен компонент.
Най-новите научни търсения в лабораторията за аномални изследвания в Принстънския университет са в областта на взаимодействията човек-машина, когато те са разделени на значително разстояние. Тези изследвания , в които операторите и машините-цели са били разделени на разстояние до няколко хиляди мили, показват аномални резултати сравними по скала и по характер с тези, които се получават при условия на физическа близост. Изходните разпределения от случайни бинарни събития произведени от различни микроелектронни генератори на случайни и псевдослучайни числа, както и от макроскопска механична каскада на случайни събития показват малки, но повторими и статистически значими промени, свързани с предварително дефинираните намерения на отдалечени оператори и показват комулативни модели на постижения, близки до тези на съответните експерименти извършени в непосредствена близост.
Проведените експерименти представляват убедително доказателство, че аномалните взаимовръзки между намеренията на оператора и работата на няколко съществено различни типа произволни физически устройства, първоначално установени при локалните експерименти, могат да бъдат получени и с оператори, отдалечени от машините на разстояни до няколко хиляди мили. В действителност ефектът при отдалечените опити дори се оказал малко по-голям отколкото този при локални условия . Установено било също, че аномалните ефекти се запазват, може би дори донякъде се засилват, когато времето на работа на оператора се измести спрямо времето на действие на машината, в рамките на изследваните ограничения .
Правдоподобността на резултатите при отдалечени опити се поддържа от множество вътрешни характеристики, наподобяващи тези, наблюдавани при локалните експерименти. Например, посоката на асиметрията при постигнатите резултати, наблюдавана при генератора на случайни събития и случайната механична каскада, се повтаря и при експериментите на разстояние. Тъй като калибрационните данни на устройствата не показват подобни отклонения , този ефект трябва да се дължи на някаква неуловима психологическа характеристика на взаимоотношението оператор-машина, , независимо от физическата близост на оператора до машината.
Аналогично, вътрешните структури на разпределение на числата от аномалните изходни данни при експерименти от разстояние са подобни на тези, получени при локални условия . Както посочват изследователите от Принстънския Университет Джан, Добинс и Дюн (Jahn R., Dobyns Y. & Dunne B., 1991 ), подобни резултати показват, че съзнанието на оператора въвежда по изключително пестелив начин ред, или информация , в масива от изходни данни, така че да постигне предварително зададената цел.
Изследването на големината на ефекта на индивидиалните оператори показва че, както при отдалечените, така и при локалните опити, множеството от участниците пораждат ефекти в предпочетената от тях посока, които се разпределят в област, съответстваща на теоретичното разпределение, което би могло да се очаква при средно изместване на наблюдаваната скала. Това съответствие отново е в съзвучие с хипотезата, че в основата на самия физически процес лежи аномална промяна на вероятностите.
И най-накрая , по отношение на нарастващата им отвъд вероятностна продуктивност, липсата на чувствителност към разстояние и време, сходството на вътрешната им структура и редовния принос на операторите, резултатите от тези отдалечени човеко/машинни експерименти силно напомнят на резултатите от експериментите с отдалечена перцепция. Така, освен че взаимно повишават достоверността си, те силно говорят за наличието на общ механизъм, лежащ в основата им, който притежава способността да натрупва и предава информация , свързана със съзнателни намерения . От тук всяко формално разграничение между фундаменталните процеси на "психокинеза" и "предварителното познание /прекогниция /" става доста спорно. Каквито и теоретични изводи да произтичат от тези резултати, една важна емпирична последица заслужава да бъде отбелязана. Голяма част от критиките по отношение на експериментите в тази област са фокусирани върху неадекватната защита на оборудването от нехайно или преднамерено фалшифициращо влияние на оператора посредством вибрационни, звукови, електромагнитни, химични и топлинни средства. Поради тази причина повечето лаборатории вземат значителни мерки, за да предотвратят подобна човешка намеса, като използват шумопотискащи техники, вибрационна изолация и електромагнитно екраниране. В действителност, демонстрациите на еквивалентни типове резултати, свързани с намеренията на оператори, които се намират на хиляди мили разстояние от оборудването може да се смята за най-сигурната защита срещу подозренията в човешка намеса, тъй като, по обясними причини, този тип намеса се нуждае от близостта на оператора. Единствените оставащи източници в този случай би трябвало да включват персонала на лабораториите или местната физическа среда, които естествено са напълно безпомощни срещу използваните двойно незасичащи се, тристранни протоколи.
Да се върнем към теоретичните въпроси. Има много опити за интерпретация на свързаните със съзнанието аномални явления в термините на някаква физическа форма на пренос на информация , и фактически всички от тях явно или неявно предполагат някаква пространствено-времева зависимост. Демонстрациите на пренебрежимо малките отслабвания на емпиричните резултати с увеличаване на разстоянието, заедно с предварително познавателните и ретро-познавателни възможности, очевидно поставят тази презумция под въпрос и най-вече изключват възможността те да се дължат на някаква позната форма на полева радиация , била тя електромагнитна, геофизична или дори на по-неуловими психически носители. По-скоро неизбежно е налагането на едно по-радикално предположение.
И на други места е изказвано предположението, че подобни явления могат да се дължат на фундаментален резонанс или връзка между оператора и машината, или между участници в експериментите с далечна перцепция , който резонанс съдействува за създаването на състояние на поделено познание, разпростиращо се едновременно в пространството и времето и който явно, въвлечен в причинната парадигма произвежда аномалните ефекти (Jahn R.& Dunne B., 1986 ). Например проф. Джан и сътрудничката му Дюн са проектирали квантов вълново-механичен модел, в който човеко-машинните резонанси се сравняват с ковалентни молекулни връзки, чиито обменени енергии се извличат от загубата на информация , разграничаваща атомните им компоненти. В подкрепа на тази представа, субективните неофициални отзиви на операторите за техните преживявания по време на експериментите непрекъснато говорят за някаква идентификация или резонанс с експерименталните устройства, като е възможно този свързващ процес да се засилва при повишаване на логическата невероятност на задачата, т.е. от пространствено-временното раздел не на оператори и оборудване. От този модел би могло да следва, че загубата на директна информация, като зрителните и звукови характеристики на машините, се възпроизвежда в леко повишено подреждане на случайните статистически изходни данни, които те пораждат.