Графити
Любомир Николов
Lyubomir Nikolov
Copyright©2012 by Lyubomir Nikolov
Smashwords Edition
Copyright©2012 Любомир Николов
Любомир Павлов Николов е роден през 1961г. в гр.София.
Автор е на сборниците с разкази „Въжеиграчът Карой” /Сиела, 2009/, „Очи на сляп, език на болен” /Жанет 45, 2012/ и „Графити”. Сред драматургичните му творби са театралните пиеси „Тръбачи”, „За вятъра и другите природни пиршества” и „Сега и отвъд”. Публикувал е в „Капитал Лайт", „Труд”, „Литературен вестник”, „Стършел”, “Сега”, сп. „Съвременник", „Знаци”, „Страница”, „Море”, както и в няколко антологии. Негови разкази са превеждани на английски, испански и словашки език.
Носител е на наградата „Чудомир” 2008 и на други литературни награди.
Съдържание:
Момчето от десетия етаж и някои силипо-нагоре
Погледнато отстрани всяка история има скелет, който се движи нанякъде и движенията му могат да се разкажат. Скелет облечен в мисли, ходещ, тичащ и падащ, но защо тича и пада и накъде е тръгнал, често е трудно да се разкаже, по-добре e да се опише. Така е, защото се движи не само скелета на историята, но и всички около него, които уж не са в главната история, но могат да повлияят, да прелеят кръв, да объркат хода на случващото се и скелета, погледнато отстрани, първо ще бяга в едната посока, а после може да реши да се върне. Хората всички са прави, само че всеки по своему.
Когато Кристиян се свести във втора хирургия, помнеше какво бе искал да нарисува – едни коне, донякъде уплашени, гонещи ги озъбени кучета и отдолу щеше да напише: „Конете не умират, когато искат кучетата”. Бе намислил да сменя надписа под графита всяка седмица. Щеше да е една бавна телевизия. Така бе казал на един приятел - много бавна телевизия. Какво се помни от двадесет и четири кадъра в секунда – нищо. Тая бавната телевизия ти набива в главата разни неща. Тя ще е като учител, който ти повтаря коан, казвайки го стотици пъти. Така накрая ти просветва. Бе избрал бетонната стена на един зарязан блок до булеварда, бе се качил през нощта, бе си подготвил шаблоните, вече бе изпръскал конете и когато започваше кучетата, се обърна рязко, някакъв възел на въжето се развърза и той падна. После не помнеше. Казаха му че паднал от горе, от третия етаж, сега е с три счупени ребра, но най-страшното било, че при падането си пробол крака в едно стърчащо желязо, загубил много кръв и щял да си замине. Все пак извадил късмет. Някакъв пияница се спънал в него и извикал линейка. Тия от линейката щели да натоварят пияндето, но той им посочил момчето. В болницата му прелели кръв, малко преди да колабира. Кристияне, сега не ти мърда една седмица при нас, каза му докторът. Кракът му, подут и туптящ отнасяше по три инжекции дневно. Ако съм на твое място, каза му докторът вечерта,– с кръвна група АВ и отрицателен резус фактор, ще се пазя повече. Ако допусна, че може и да умра ще се пазя, отвърна му Кристиян наум. Още обаче не допускаше, че може да умре, това бе извън представите му. Конете стояха незавършени, помисли си – щеше да е наистина бавна телевизия.